Анотация:
Време. Пространство. Гений. Относителност.

За всеки, който е казвал „истински Айнщайн“, без да може да назове нито едно негово откритие. Има едно лице, което разпознават дори хора, които не могат да назоват нито едно негово откритие. И почти всичко, което знаете за човека зад него, е или митично, или разменено.Айнщайн не е бил късан по математика — имал е най-високите оценки в гимназията и е владеел интегрално смятане преди петнайсетата си година. Нобеловата награда не е за относителността, а за фотоелектричния ефект. А прочутата снимка с изплезения език е от седемдесет и втория му рожден ден. Отдолу стои разграничението, което книгата прави докрай: едни неща Айнщайн доказа и експериментът ги потвърди приживе; други изчисли и предсказа, а природата ги потвърди десетилетия по-късно; трети преследва цял живот и не постигна. Митът смесва трите под едно прочуто лице. Честността ги разделя. Не лицето. Откритията.

Книгата е част от поредицата 90 минути на издателство АлексСофт.